Не на превръщането на България във фронтова държава!
Aвтор: Георги Пирински
Съединените щати към този момент дефинират Черно море като район от първостепенно значение за националната сигурност на Съединени американски щати с претекстове за опасност от страна на Руската федерация, както и на Китай.На 21 юли т.г. в медиите се появи известие, че „ Съединени американски щати възнамеряват да усилят военната помощ за България и поддръжката за „ Три морета “. Всъщност става дума за нещо надалеч по-мащабно.
Нова тактика на Съединени американски щати за Черноморския район
На 7 юли в американския Сенат е бил импортиран законопроект, от чието цялостно заглавие – „ За даване на сигурност в Черноморския район, както и за други цели “ – проличава политическо решение за разработка и реализация на нова всеобхватна тактика за огромно наличие на Съединени американски щати в района и страните от него в следните посоки. Ето и резюме на главните раздели от плана с употребяваните в него формулировки:
Сред претекстовете в плана се декларира, че:
– без значение, че НАТО е осъществявала рутинни маневри в района, наличието на Съединените щати в Черно море е намаляло след анексирането на Крим от Русия заради разминаващи се цели по отношение на сигурността измежду съдружниците, неналичието на налични кораби и запаси и отсъствието на ясно дефинирана районна стратегия;
– непровокираната война на Руската федерация против Украйна е откроила значимостта на Черноморския район за националната сигурност на Съединени американски щати и
– притискащите стопански политики на Китайската национална република също заплашват икономическата непоклатимост на Черноморския район.
Отправни моменти във визията на Конгреса са, че
– от интерес за Съединените щати е да предотвратят разпространяването на разрастващ се въоръжен спор в Европа посредством определянето на Черноморския район като сцена на съветска агресия;
– крайбрежните страни на Черно море са от основно значение за опълчване против експанзията от страна на държавното управление на РФ и за поддържане на груповата сигурност на алианса НАТО;
– насилствените опити на РФ да разшири територията си и да управлява достъпа до Средиземно море през Черно море съставляват опасност за националната сигурност на Съединени американски щати и за алианса НАТО.
– Съединени американски щати и техните съдружници следва уверено да противодействат на противозаконните искания на Русия във връзка с Кримския полуостров, по протежението на украинските териториални води в Черно море и морето на Азов, в интернационалните води на Черно море и на териториите в Украйна, които нелегално окупира.
Като първа задача се слага не по-късно от 120 дни от приемането на законопроекта Националният съвет за сигурност да показа Доклад за политиката на Съединени американски щати в района дружно с целия кръг ведомства и организации – от Държавния департамент и тези по защитата, финансите и търговията, до Експортно-импортната банка и Финансовата корпорация, който да бъде показан на съответните комисии на Конгреса.
Основните детайли на отчета следва да плануват:
– военно съдействие, в това число инфраструктура за засилена дислокация в региона;
– противопоставяне против съветската агитация и дезинформация;
– енергийна диверсификация;
– повече финансови вложения за сериозна инфраструктура;
– проект за помощ за съдружниците на Съединени американски щати в района за ускорено превъзмогване на наследството на съветска военна техника и за съгласуемост с НАТО;
– противопоставяне на притискащите стопански дейности на КНР.
Докладът следва да включва и оценка на наличието и ученията на НАТО в района, изключително тези под командването на Щаба „ Многонационални дивизии Югоизток “ в Румъния и на четирите нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия.
Политиката на Съединени американски щати да включва следните съществени дейности:
– интензивно опълчване на опасността от по-нататъшна ескалация от страна на Русия в Черноморския район и отбрана на свободата на корабоплаването в Черно море;
– апел в НАТО, измежду съдружниците и в Европейски съюз да се създаде дълготрайна координирана тактика за определяне на непрекъснато стабилно наличие на Източния фланг;
– предложение на икономическа опция на притискащите стопански варианти от страна на КНР и поддръжка на самодейността „ Три морета “.
360 дни след приемането на законопроекта, Националният съвет за сигурност да пристъпи към осъществяване на междуведомствена „ Стратегия за Черноморска сигурност “ за увеличение на военната помощ и съгласуваност в границите на НАТО и Европейски Съюз, подсилване на икономическите връзки, енергийната сигурност и сигурността на черноморските страни.
В сферата на сигурността за задачата:
или а/ Съединени американски щати да усилят наличието и качествата на НАТО в Черноморския район, включващи сухопътни и въздушни сили, или б/ самодейност, водена от Съединени американски щати с присъединяване на страните членки на НАТО да увеличи координацията, наличието и районното присъединяване измежду Черноморските страни;да се усили военната помощ изключително за Украйна, Румъния, България и Грузия;да се ускори следенето на съветските интервенции в Черноморския район и да се минава от въздушно наблюдаване / “ер-полисинг “/ към въздушна отбрана;създаване на взаимно командване за всички военни дейности в по-широкия Черноморски регион;
Стратегията включва и съответните дейности за развиване на икономическите връзки и на политическото наличие на Съединени американски щати в района. За нейното осъществяване в период от 360 дни междуведомствената група следва да дефинира нужните програмни, политически и финансови запаси за бюджетните години 2024, 2025 и -2026-та.
Констатации и заключения
От плана напълно ясно проличава, че Съединените щати към този момент дефинират Черно море като район от първостепенно значение за националната сигурност на Съединени американски щати с претекстове за опасност от страна на Руската федерация, както и на Китай. Това схващане и произлизащите от него дейности от американска страна предстои на следните сериозни оценки:
На страните от Черноморския район е отредена ролята само на „ получатели на сигурност “ в рамките и от позиция на стратегическите оценки и политики на Съединени американски щати. От законопроекта не проличава никакво желание за взаимно разискване на действителното положение и заканите за сигурността в района със самите страни от него, нито на техните лични позиции и районни тактики. Вместо това, при започване на обсъждания документ едностранно се декларира, че „ страните с исторически връзки с РФ чакат Съединени американски щати и Европа да обезпечат положително икономическо наличие в по-широкия район като противопоставяне на зловредното въздействие на Руската федерация в района. “!Назоваването на Русия като източника на непосредствена опасност за националната сигурност на Съединени американски щати заради наличието на РФ в района на Черно море подценява събитието, че самата Русия е черноморска страна с историческо място и роля в него, който освен това е със съдбовно значение за нейната лична национална сигурност. Това изначално трансформира самата тактика на Съединени американски щати в източник на възходяща дестабилизация и напрежение, защото изключва Русия като решителен участник в гарантирането на сигурността и развиването на района. Всъщност, предисторията на самия боен спор в Украйна, който интензивно прераства в директна борба на Съединени американски щати и НАТО с Русия, е резултат от предходния интервал на поредно игнориране от тяхна страна на основополагащите цели на Русия от позиция на нейната национална сигурност.Определянето и на КНР като надали не още един източник на опасност за сигурността на Съединени американски щати заради неговите стопански планове, включващи и Черноморския район, съществено задълбочава дестабилизиращия капацитет на въпросната тактика, защото трансформира всеки стопански план на страните от района с Китай в предмет на директен спор със Съединени американски щати.В новата си тактика за района Съединени американски щати отдават безапелационен приоритет на внезапната милитаризация на Черноморския район със съответните военни средства и дейности. Перспективата е в действителност Източният фланг на НАТО да се трансформира от периферен бранш на военната идея на Алианса във фокусна точка на евентуален въоръжен спор с Русия. Това непосредствено трансформира страните-членки от района във фронтови страни с всички произлизащи последствия и опасности от новото военно-стратегическо място, което им се отрежда. Напълно действителен детонатор за подобен спор може да стане в директно бъдеще нов случай с боен транспортен съд на НАТО по сходство на случая с английския „ Дифендър “ от юни 2021 г, категорично упоменат като образец в подготвяния законопроект, когато, под претекст, че реализира наблюдаване за свободата на корабоплаване, той навлезе в съветски териториални води край Крим и провокира конфликт с военноморските и военновъздушните сили на РФ.В плана всъщност се слага задачата за проверка на конвенцията от Монтрьо от 1936 година по отношение на наличието на военни кораби в Черно море. В текста се установи, че конвенцията не регистрира увеличените размери, тегло и качества на актуалните военни кораби, до момента в който в същото време по отношение на Русия не работят залегналите в нея ограничавания по отношение на тонажа, каквито важат за нечерноморските страни. По-нататък се отбелязва, че до момента Турция се е противопоставяла на опитите за смяна на тълкуването на конвенцията от Монтрьо заради нежеланието си да отслаби позициите си в района. Ето за какво Съединени американски щати следва да положат старания за възобновяване на доверието и двустранните връзки с Турция като основен съдружник в Черноморския район.Като цяло, американската тактика по отношение на Черноморския район на процедура цели цялостното и трайно изключване на Русия от каквото и да било обикновено наличие в Черно море и от всички сфери на двустранните връзки сред нея и страните от района. По създание това е тактика за пробутване на дълбока разграничителна линия и нова непреодолима стена от Талин до Батуми, компактно откъсваща страните на запад от нея от каквото и да било обикновено другарство с Русия във всички съществени области на двустранните връзки – стопански, политически, културно-исторически и чисто човешки. Такава тактика би трансформирала Черно море на процедура в изключителна зона освен на въздействие, само че и на наличие на Съединените щати.
Наложителната опция
На Република България е отредена ролята само на обект на политиката и дейностите, заложени в проектираната тактиката на Съединени американски щати за Черноморския район с всички произлизащи за страната последствия, без да е търсена за присъединяване в анализите на ситуацията и на нужните подходи за подсилване на сигурността в района. Това е недопустимо.
Възникващата обстановка неотложно изисква нужната готовност за срочно създаване и приемане на национална тактика на България за мир и сигурност в Черноморския район. Такава тактика следва да съставлява аргументирана опция на метода, заложен в тактиката на Съединени американски щати.
Първото съображение, на което да се гради такава тактика, следва да станат основополагащите начала на Договора за Североатлантическия алианс, както и базисните правила на интернационалното право, кодифицирани в Устава на Организация на обединените нации:
според Член първи на Вашингтонския контракт за НАТО от април 1949 година, страните се задължават, както планува Уставът на Организацията на обединените народи, да уреждат всеки интернационален спор, в който могат да се окажат въвлечени с мирни средства по метод, тъй че интернационалният мир, сигурност и правдивост да не бъдат застрашени и да се въздържат в интернационалните си връзки от опасността със или използването на мощ по какъвто и да било метод, несъответствуващ на задачите на ООН;по-нататък, Член седми на Договора постановява, че той не визира и няма да бъде интерпретиран, че визира по какъвто и да било метод уставните права и отговорности на страните членки на Обединените народи, нито предпочитаната отговорност на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за поддържането на интернационалния мир и сигурност.от своя страна, Член втори на Устава на Организация на обединените нации задължава всички членове на организацията да уреждат интернационалните си разногласия с мирни средства по този начин, че да не слагат в заплаха интернационалния мир и сигурност, както и справедливостта.
Конституцията на Република България на собствен ред повелява, че външната политика на страната се реализира в сходство с правилата и нормите на интернационалното право, както и че нейни съществени цели следва да са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и главните права и свободи на българските жители, както и съдействието за определяне обективен интернационален ред.
***
Днес още веднъж се изправяме пред изключителни парламентарни избори след броени седмици. Дълг на първо място на всички леви обединения и хора със схващане за отговорността пред днешния и утрешния ден на България е да се обединят към ясна платформа за гарантиране на мира и сигурността на страната в настоящия миг.
Това е не просто желателно, а в противен случай – то е повелята на деня! Предстои да забележим, има ли предводители и среди, които да я осъзнаят до дъно и да се активизират за продобиване на доверието на подавляващо болшинство гласоподаватели за точно такава платформа!
Съединените щати към този момент дефинират Черно море като район от първостепенно значение за националната сигурност на Съединени американски щати с претекстове за опасност от страна на Руската федерация, както и на Китай.На 21 юли т.г. в медиите се появи известие, че „ Съединени американски щати възнамеряват да усилят военната помощ за България и поддръжката за „ Три морета “. Всъщност става дума за нещо надалеч по-мащабно.
Нова тактика на Съединени американски щати за Черноморския район
На 7 юли в американския Сенат е бил импортиран законопроект, от чието цялостно заглавие – „ За даване на сигурност в Черноморския район, както и за други цели “ – проличава политическо решение за разработка и реализация на нова всеобхватна тактика за огромно наличие на Съединени американски щати в района и страните от него в следните посоки. Ето и резюме на главните раздели от плана с употребяваните в него формулировки:
Сред претекстовете в плана се декларира, че:
– без значение, че НАТО е осъществявала рутинни маневри в района, наличието на Съединените щати в Черно море е намаляло след анексирането на Крим от Русия заради разминаващи се цели по отношение на сигурността измежду съдружниците, неналичието на налични кораби и запаси и отсъствието на ясно дефинирана районна стратегия;
– непровокираната война на Руската федерация против Украйна е откроила значимостта на Черноморския район за националната сигурност на Съединени американски щати и
– притискащите стопански политики на Китайската национална република също заплашват икономическата непоклатимост на Черноморския район.
Отправни моменти във визията на Конгреса са, че
– от интерес за Съединените щати е да предотвратят разпространяването на разрастващ се въоръжен спор в Европа посредством определянето на Черноморския район като сцена на съветска агресия;
– крайбрежните страни на Черно море са от основно значение за опълчване против експанзията от страна на държавното управление на РФ и за поддържане на груповата сигурност на алианса НАТО;
– насилствените опити на РФ да разшири територията си и да управлява достъпа до Средиземно море през Черно море съставляват опасност за националната сигурност на Съединени американски щати и за алианса НАТО.
– Съединени американски щати и техните съдружници следва уверено да противодействат на противозаконните искания на Русия във връзка с Кримския полуостров, по протежението на украинските териториални води в Черно море и морето на Азов, в интернационалните води на Черно море и на териториите в Украйна, които нелегално окупира.
Като първа задача се слага не по-късно от 120 дни от приемането на законопроекта Националният съвет за сигурност да показа Доклад за политиката на Съединени американски щати в района дружно с целия кръг ведомства и организации – от Държавния департамент и тези по защитата, финансите и търговията, до Експортно-импортната банка и Финансовата корпорация, който да бъде показан на съответните комисии на Конгреса.
Основните детайли на отчета следва да плануват:
– военно съдействие, в това число инфраструктура за засилена дислокация в региона;
– противопоставяне против съветската агитация и дезинформация;
– енергийна диверсификация;
– повече финансови вложения за сериозна инфраструктура;
– проект за помощ за съдружниците на Съединени американски щати в района за ускорено превъзмогване на наследството на съветска военна техника и за съгласуемост с НАТО;
– противопоставяне на притискащите стопански дейности на КНР.
Докладът следва да включва и оценка на наличието и ученията на НАТО в района, изключително тези под командването на Щаба „ Многонационални дивизии Югоизток “ в Румъния и на четирите нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия.
Политиката на Съединени американски щати да включва следните съществени дейности:
– интензивно опълчване на опасността от по-нататъшна ескалация от страна на Русия в Черноморския район и отбрана на свободата на корабоплаването в Черно море;
– апел в НАТО, измежду съдружниците и в Европейски съюз да се създаде дълготрайна координирана тактика за определяне на непрекъснато стабилно наличие на Източния фланг;
– предложение на икономическа опция на притискащите стопански варианти от страна на КНР и поддръжка на самодейността „ Три морета “.
360 дни след приемането на законопроекта, Националният съвет за сигурност да пристъпи към осъществяване на междуведомствена „ Стратегия за Черноморска сигурност “ за увеличение на военната помощ и съгласуваност в границите на НАТО и Европейски Съюз, подсилване на икономическите връзки, енергийната сигурност и сигурността на черноморските страни.
В сферата на сигурността за задачата:
или а/ Съединени американски щати да усилят наличието и качествата на НАТО в Черноморския район, включващи сухопътни и въздушни сили, или б/ самодейност, водена от Съединени американски щати с присъединяване на страните членки на НАТО да увеличи координацията, наличието и районното присъединяване измежду Черноморските страни;да се усили военната помощ изключително за Украйна, Румъния, България и Грузия;да се ускори следенето на съветските интервенции в Черноморския район и да се минава от въздушно наблюдаване / “ер-полисинг “/ към въздушна отбрана;създаване на взаимно командване за всички военни дейности в по-широкия Черноморски регион;
Стратегията включва и съответните дейности за развиване на икономическите връзки и на политическото наличие на Съединени американски щати в района. За нейното осъществяване в период от 360 дни междуведомствената група следва да дефинира нужните програмни, политически и финансови запаси за бюджетните години 2024, 2025 и -2026-та.
Констатации и заключения
От плана напълно ясно проличава, че Съединените щати към този момент дефинират Черно море като район от първостепенно значение за националната сигурност на Съединени американски щати с претекстове за опасност от страна на Руската федерация, както и на Китай. Това схващане и произлизащите от него дейности от американска страна предстои на следните сериозни оценки:
На страните от Черноморския район е отредена ролята само на „ получатели на сигурност “ в рамките и от позиция на стратегическите оценки и политики на Съединени американски щати. От законопроекта не проличава никакво желание за взаимно разискване на действителното положение и заканите за сигурността в района със самите страни от него, нито на техните лични позиции и районни тактики. Вместо това, при започване на обсъждания документ едностранно се декларира, че „ страните с исторически връзки с РФ чакат Съединени американски щати и Европа да обезпечат положително икономическо наличие в по-широкия район като противопоставяне на зловредното въздействие на Руската федерация в района. “!Назоваването на Русия като източника на непосредствена опасност за националната сигурност на Съединени американски щати заради наличието на РФ в района на Черно море подценява събитието, че самата Русия е черноморска страна с историческо място и роля в него, който освен това е със съдбовно значение за нейната лична национална сигурност. Това изначално трансформира самата тактика на Съединени американски щати в източник на възходяща дестабилизация и напрежение, защото изключва Русия като решителен участник в гарантирането на сигурността и развиването на района. Всъщност, предисторията на самия боен спор в Украйна, който интензивно прераства в директна борба на Съединени американски щати и НАТО с Русия, е резултат от предходния интервал на поредно игнориране от тяхна страна на основополагащите цели на Русия от позиция на нейната национална сигурност.Определянето и на КНР като надали не още един източник на опасност за сигурността на Съединени американски щати заради неговите стопански планове, включващи и Черноморския район, съществено задълбочава дестабилизиращия капацитет на въпросната тактика, защото трансформира всеки стопански план на страните от района с Китай в предмет на директен спор със Съединени американски щати.В новата си тактика за района Съединени американски щати отдават безапелационен приоритет на внезапната милитаризация на Черноморския район със съответните военни средства и дейности. Перспективата е в действителност Източният фланг на НАТО да се трансформира от периферен бранш на военната идея на Алианса във фокусна точка на евентуален въоръжен спор с Русия. Това непосредствено трансформира страните-членки от района във фронтови страни с всички произлизащи последствия и опасности от новото военно-стратегическо място, което им се отрежда. Напълно действителен детонатор за подобен спор може да стане в директно бъдеще нов случай с боен транспортен съд на НАТО по сходство на случая с английския „ Дифендър “ от юни 2021 г, категорично упоменат като образец в подготвяния законопроект, когато, под претекст, че реализира наблюдаване за свободата на корабоплаване, той навлезе в съветски териториални води край Крим и провокира конфликт с военноморските и военновъздушните сили на РФ.В плана всъщност се слага задачата за проверка на конвенцията от Монтрьо от 1936 година по отношение на наличието на военни кораби в Черно море. В текста се установи, че конвенцията не регистрира увеличените размери, тегло и качества на актуалните военни кораби, до момента в който в същото време по отношение на Русия не работят залегналите в нея ограничавания по отношение на тонажа, каквито важат за нечерноморските страни. По-нататък се отбелязва, че до момента Турция се е противопоставяла на опитите за смяна на тълкуването на конвенцията от Монтрьо заради нежеланието си да отслаби позициите си в района. Ето за какво Съединени американски щати следва да положат старания за възобновяване на доверието и двустранните връзки с Турция като основен съдружник в Черноморския район.Като цяло, американската тактика по отношение на Черноморския район на процедура цели цялостното и трайно изключване на Русия от каквото и да било обикновено наличие в Черно море и от всички сфери на двустранните връзки сред нея и страните от района. По създание това е тактика за пробутване на дълбока разграничителна линия и нова непреодолима стена от Талин до Батуми, компактно откъсваща страните на запад от нея от каквото и да било обикновено другарство с Русия във всички съществени области на двустранните връзки – стопански, политически, културно-исторически и чисто човешки. Такава тактика би трансформирала Черно море на процедура в изключителна зона освен на въздействие, само че и на наличие на Съединените щати.
Наложителната опция
На Република България е отредена ролята само на обект на политиката и дейностите, заложени в проектираната тактиката на Съединени американски щати за Черноморския район с всички произлизащи за страната последствия, без да е търсена за присъединяване в анализите на ситуацията и на нужните подходи за подсилване на сигурността в района. Това е недопустимо.
Възникващата обстановка неотложно изисква нужната готовност за срочно създаване и приемане на национална тактика на България за мир и сигурност в Черноморския район. Такава тактика следва да съставлява аргументирана опция на метода, заложен в тактиката на Съединени американски щати.
Първото съображение, на което да се гради такава тактика, следва да станат основополагащите начала на Договора за Североатлантическия алианс, както и базисните правила на интернационалното право, кодифицирани в Устава на Организация на обединените нации:
според Член първи на Вашингтонския контракт за НАТО от април 1949 година, страните се задължават, както планува Уставът на Организацията на обединените народи, да уреждат всеки интернационален спор, в който могат да се окажат въвлечени с мирни средства по метод, тъй че интернационалният мир, сигурност и правдивост да не бъдат застрашени и да се въздържат в интернационалните си връзки от опасността със или използването на мощ по какъвто и да било метод, несъответствуващ на задачите на ООН;по-нататък, Член седми на Договора постановява, че той не визира и няма да бъде интерпретиран, че визира по какъвто и да било метод уставните права и отговорности на страните членки на Обединените народи, нито предпочитаната отговорност на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за поддържането на интернационалния мир и сигурност.от своя страна, Член втори на Устава на Организация на обединените нации задължава всички членове на организацията да уреждат интернационалните си разногласия с мирни средства по този начин, че да не слагат в заплаха интернационалния мир и сигурност, както и справедливостта.
Конституцията на Република България на собствен ред повелява, че външната политика на страната се реализира в сходство с правилата и нормите на интернационалното право, както и че нейни съществени цели следва да са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и главните права и свободи на българските жители, както и съдействието за определяне обективен интернационален ред.
***
Днес още веднъж се изправяме пред изключителни парламентарни избори след броени седмици. Дълг на първо място на всички леви обединения и хора със схващане за отговорността пред днешния и утрешния ден на България е да се обединят към ясна платформа за гарантиране на мира и сигурността на страната в настоящия миг.
Това е не просто желателно, а в противен случай – то е повелята на деня! Предстои да забележим, има ли предводители и среди, които да я осъзнаят до дъно и да се активизират за продобиване на доверието на подавляващо болшинство гласоподаватели за точно такава платформа!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ